Изгубен някъде из времето,
живях в години на мълчание,
обтягайки на съвеста си стремето,
за грешките си търсех оправдание.
И тъй вървяха си годините,
в очакване на светлото да светне,
а миговете шеметни, неустоимите,
изнизаха се бледи неусетно.
Скитах дълго в царството на сенките,
търсейки за себе си светото изцеление,
съмнение пробождаше ми клепките,
разкъсваха съзнанието ми видения. ...