Ще отмина като утро. Без магьосник. Магиите са за нещо недостъпно. Ръцете на тила си ще кръстосам и слепешката ще последвам твойте стъпки.
Но пак ще се родя. Във безметежност. Метежното поставя куп предели. Мъка, скръб и болка - само тежест, която с други трябва да споделяш.
Но пак ще разцъфтя. След черен облак. Всеки дъжд нахрани ме с чупливост. Непознати устни с тайнствена парола само от това не стават сиви.
Но няма да е днес. Видях звездите. И нямаше спектакъл. Нито огън. Нали когато те оставят диря, отиват да потърсят дух при Бога?
И няма да умра от леден вятър. Нито от куршум. Топя патрони. Не би могла във бяс дори земята със бунт за мъст от теб да ме прогони.
Ала след време в някой свод ще се разпръсна, до безкрайност премалял под зли окови. Но с пирони във душата ще възкръсна, поискал пак да сетя твойта обич...
Откровения е една огромна библиотека от произведения,нужни са дни наред,за да обходиш само с чувство малка част от нея,но се радвам,че откривам творящи души като теб,чета те с радост!
ммм не си пренебрегнат, Вальо може би просто хората остават без думи като прочетат стихотворението ти! ( както се случи и с мен )
поздравявам те най-най-искрено за таланта ти (sun)
"И няма да умра от леден вятър.
Нито от куршум. Топя патрони.
Не би могла във бяс дори земята
със бунт за мъст от теб да ме прогони..."
не се оплаквай, че си пренебрегнатТи си щастливо четен, повярвай ми
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.