От спомените да се скрия не умея -
поставена от тях съм на колене.
Една тъга–дъга в душата ми все вие
и дяволски усмивки ми постеля.
Дулото си е насочила към мене
и нито изстрел не пропуска -
с оловно тежки спомени-ята,
догоре храма ми е пренаселила.
Довършвай ме, недей ме жали,
изстреляй по мен залп последен –
не трябваше ли вече да съм мъртва…
… И да възкръсна преродена.