Прераждания

30 янв. 2017 г., 15:33

Поэзия » Другая

355 1 7

Топка зрели предателства
ми засяда на гърлото;
пипалата, прорастнали,
в ноздрите ми се мърдат;

яйцевидно учудване
уплътнява в сърцето ми;
в сресаното ми будене
то покълва и ето –

пак се ражда медузата,
тя – от разреда Мешести;
ще я пусна да плува
във морето от срещи

и отново съм ничия
аз, родила предателства;
жълта глина от спомени
с отпечатани дати.

contessa (Светла Асенова)

2017-02-02T19:12:06+02:00

!!!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-01-31T13:35:03+02:00

Силно!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-31T09:49:58+02:00

Много силен стих! Оставя ме без думи!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2017-01-31T08:57:24+02:00

Определено това е стихотворение, което няма да забравя, заради размислите, които провокира. А "топка зрели предателства ми засяда на на гърлото; пипалата, прораснали, в ноздрите ми се мърдат;" е ... за онези мигове, в които естествената вяра в доброто и редното не достига... Аплодисменти!!!*
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-01-30T22:49:50+02:00

Всички сме...
"жълта глина от спомени
с отпечатани дати"
Katriona (Кети Рашева)

2017-01-30T19:34:07+02:00

Права е Силви - много ярко, запомнящо се!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-30T19:17:39+02:00

Ярко и образно!Цялото трябва да го цитирам, поздравления!