6 янв. 2011 г., 19:37
Прерисувани от любовта
Любовта променя лицата ни -
те са белият лист, тя рисува по него -
разхубавява мило сърцата ни
и държи под контрол тъй себичното Его.
Любовта ни прави красиви.
В нейна власт слова нежни изричаме.
Романтични, добри и различно щастливи,
често на себе си не приличаме.
Всички наши недъзи и лоши привички
ненадейно сами се стопяват.
Ние просто летим и завиждат ни всички,
в миг нашата влюбеност разпознават.
Пренаписва животът ни свойта поема,
Любовта щом във него изгрее.
Наш е светът. А душата поема
пътища нови. И възторжено пее!
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приятели, има една грешка, но никой не я е забелязал
ЛИЦАТА НИ се повтаря в първи куплет два пъти....Извинявам се .....на едното място е СЪРЦАТА НИ .Ей сега ще го редактирам .... -
Нина, поздравления за този толкова истински стих. Дано повече хора се докоснат до него.
-
страхотен!!!
-
Но ще мине малко време
и всяка лоша привичка
старото място ще заеме...
Описваш много точно началото на любовта. -
Прекрасно си описала тази поема!И нека да пее..душата ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Любовта щом във него изгрее.
Страхотен стих!