2 июн. 2013 г., 17:41

Преродена 

  Поэзия
998 0 10
Сънувах се затворена във храм,
издигнат от илюзии и мистики.
Душата ми - отшелник бе, призван
да търси и да губи истини.
Не исках никого да притесня.
Пристъпвах тихо между мислите.
Не. Аз не помнех ничия вина,
не мразех и внимавах искрено
да не изсипя връз света отвън
горчилка от несбъднатото чудо.
Достатъчно ще бъде да спася
от себе си, копнежа ми за лудост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??