ПРЕСЕЛНИК
Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщах ви насън сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе
и там живях. Като забит в земята кол.
Там чувах гласовете ви в далечината –
ту яростни при буря, ту нежни след любов.
Аз пуснах клони сам над равнината
и мойта сянка беше благодатна,
и вкусен - дивият ми горски плод.
А вашата насмешка, на полето завистта ...