„Трябва всички
да сме безумно влюбени, тогава
като децата мислиме красиво,
сънуваме звезди, говорим дълго
с дърветата като с любими хора.”
Хр. Фотев
Пресмятаме дните си – в звън на монети.
Перем ги в перални, хартийки – банкноти.
Суетни, забързани, лепим етикети
на всеки заплеснал се в песни и ноти...
За обич родени, съзнаваме с болка,
че трудно любов се поражда.
Какво ще ни струва, не, може би колко
и закъде сме без святата жажда?
Петаци броим и се свиваме ядно -
следваща яма в джоб на жилетка.
Очите пресмятат, немеещи хладно -
днес ще се внася поредната сметка.
А тя е закотвена в кухината отляво.
И... всичките делници бързат към ада.
И който поиска да мине направо,
стъпва в нажежена огнена клада.
© Мери Попинз Все права защищены
стъпва в нажежена огнена клада.
Вярно! Но този път учи понякога на мъдрост.