Nella_gold (Нели )
841 4525
7 сент. 2010 г., 05:57

Пресолено... 

  Поэзия » Другая
630 0 6

Не, не сълзи във очите.

Пясък, по устните лепнещ.

Посиняха, до сухо.

А кървят... мислите,

Все по тебе,

все по тебе...

далече са.

Ще сложа сол в раната?!

Тя отдавна е - и раната, и солта,

пресолени са чувствата,

толкова , че не се усещат.

Не плача.

Не мога да плача вече.

Някакъв дъжд заваля –

сигурно е от жегата.

Да премине ли?!

Някак си неестествено?

Есен е и тепърва

дъждът ще вали

Не... Не сълзи във очите, а пепел е.

От огнището, бавно изстиващо.

Даже нощите са прилични на вещици,

които горят жертвено восъчни свещи.

Не не плача.

Отдавна претръпнах

към такива сълзливи истории.

И едва ли в очите ми слънце ще блесне?

Просто бръкнах в казана със чувствата –

пресолени и тежки са.

А и нищо не е... останало

заради нощите – вещици.

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви - Зем, Марина, Милко, Дияна,Ивон. Магиии, вече искам да те прегърна!
  • тъжно е, Нели...съкровени и истинско..
    заради нощите - вещици нищо не е останало...
    прегръщам те.
  • Харесах.
  • Поздрав!!!
  • Наситено чувство на меланхолия и отчаяние - всики оттенъци на спектъра - тъга, мъка, сълзи, отчаяние, гняв, умиление!!!
  • Не знам какво да ти река. Може пък така да се запазва доброто - като се пресоли...
Предложения
: ??:??