есперанзита (Албена Петрова)
24 55
25 мая 2008 г., 13:13

Престани 

  Поэзия » Любовная
928 0 2

Пак си казвах - няма вече да те пускам в сърцето си,

но ти нахлуваш, нахален си, завладяваш душата ми и всичко ми взимаш ти.

Сърцето ми пак заплени ти,

омота ме в мрежите си, не съм както преди,

но пак се оставям да ме лъжеш ти.

 

Престани, тъкмо те забравих, разбери,

не искам да се надявам, чуваш ли,

сега сметка не си давам, разбираш ли,

не осъзнавам, че отново пак ме лъжеш ти.

 

Сега душата е ранена, но пак отваря вратата си,

сърцето ми, чака то ранено да дойдеш да легнеш до мен

и да почувствам, че има празнота в теб и да се

върна у дома пак излъгана и наранена.

© Албена Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много...старая се да не позволявам да ме нараняват,но не винаги се получава
  • не допускай никой да наранява душата ти...
    толкова си млада...истинското щастие предстои...
    трогна ме...с обич, Надежда...ех, че хубаво име носиш!
Предложения
: ??:??