Стъпка... две... три...
тихи и плахи те продължават...
Кой ли се промъква така из мрака?
Ето, че нещо изскърца, ах, крадец такъв,
стъпил си върху честолюбието ми, нали?!
Но, но, но, не, то е здраво, не скърца,
не може да бъде, ах, ти обирджия си какъв,
това е вратата на сърцето ми, ето
открехната е вече, почнало е от там любов да пръска!
Ах, ти, ще ми паднеш, стой, ще те хвана,
няма да се скриеш в съвестта ми, и да и се хванеш на тавана!
Ето, хванах те, в ръцете си ми ти! ...