Ще си позволя за теб да помечтая -
изморена съм от собствените си забрани.
Дори да съм във безизходица накрая,
за теб си заслужават отворените рани.
В мечтата си ще те повикам смело-
„Ела при мен. За миг. За кратък дъх.
Не знам какво дотук ме е довело,
не знам дали обратно има път“.
Собствените си закони ще прекрача,
но в този дъх един ще съм щастлива,
дори и после нищо да не значи,
че тръгвайки си, мечтата ми умира. ...