" Пресъхнали са мойте сълзи"
Затворила очи, сълзите си
искам да подтисна,
че уморени са очите вече,
изплакали морета от сълзи.
В животът си нелек
за щастието аз се борех,
но, уви, щом го усетих,
че като гълъб бял е кацнало на рамото ми,
като буря болката ме връхлита...
И отново се лутам в сложния лабиринт на съдбата...
Сълзите неутешно валят, като дъжд пороен
върху лицето ми се изливат,
а не искам... не искам да плача.
Дали заслужава той мойте сълзи,
когато неспособен е да ги избърше...
когато вижда че от болка свита е моята душа,
а не може с поглед нежен да я стопли...
Дали да плача аз не знам,
когато сълзите пресъхнали са вече...
© Добромира Николова Все права защищены