11 нояб. 2010 г., 23:46

Пресъхват устните 

  Поэзия
753 0 4

Във мен вали, а вън е суша.
Пресъхват устните в безмилостна тъга.
Оплаквах дните си безумни.
Аз плачех със усмивка на уста.

В очите им оставах ведрата.

Във спомените им ги карах да се смеят.
За себе си отсъдих само самота.

Сред хаоси от лудост рея се сама.

Пилях надежди, пръсках радост.
И исках да ме помнят винаги такава.

По устните ми няма нито капка сладост.
Пресъхват те в гримаса на тъга.

И маската си сменях някак бързо.
Днес виждат ме като щастлив човек.
Аз вчера бях море от сива  мъка.
А утре ще съм само спомен блед.

© Мими Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??