Превеждам.
Сега съм другаде.
Не ме закачай!
Отдолу Нева
ледовете влачи
а жълт, като невен, отгоре
един прозорец плаче.
Един прозорец комунален,
под който крачи
неуморимия “квартален”.
С купон е даже тъмнината
и всичко толкова е общо,
че даже самотата
е всеобща.

Превеждам.
Сега съм другаде.
Не ме закачай!
Подпявам шумно
във купе: “Пушачи”
Гласът на геолога весел
попътно гони здрача.
Навън е брезовата нощ
и свода мрачен
и звездопътят ни всеобщ…
И всеки носи светлината
на своята бленувана мечта
прокарвайки в тайгата
една черта.

….

Превеждам!
Моля те ,
не ме закачай!