9 дек. 2017 г., 19:27
Превъплъщение
Образът ти почва леко да се губи.
И чертите ти, да се размазват.
Чувствата се сменят. Стават някак... груби.
И започват бавно да залязват.
Пламъкът, избухнал някога, загасва.
Почва все по-честичко да тлее.
Във ума ми често, мисълта проблясва:
Как могла съм, с тебе да живея.
Почва да ни гложди мисъл непозната.
Бързо преминава във зараза.
Вече не обичаме. Мислим за разплата.
Любовта превръща се в омраза.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да, много хора живеят така.
-
Кой каквото заслужава -
обичащият - сърцето замразява
ще мине всяка "зараза"
но "Време трябва" - някой бе казал....
Прегръдка, Дани! -
Така е, понякога!
-
И това го има в живота. Появили се, по-добре раздяла, до като омразата не е обсебила никого! Поздрав!
-
Хора сме, любов, омраза, всичко е по-добро от безразличието.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
