През долината на сенките

3 янв. 2005 г., 16:28

Поэзия

1267 0 1

Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.

Безразвойната басня за Днес
прелъстява към миг естеството;
Сякаш сън на душите, низпада
и заветът на първия жест:

като псалм на безсмъртна самотност.
И съблечен от морното Ние,
всеки търси покоя на ада.

Има среща, и съд, и дописване:
из пастта на всесянкова липса -
в страхота на гръмовно възкръсване.

През долината на сенките

Свързани произведения

Комментарии

Предложения