П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян.
А толкова безименни призвания
превръщах леко в мамещ водоскок.
Отхвърлях тебе, мое упование
и в самотата те откривах пак.
През мъдростта на хиляди безумия
пропуснахме върховния стремеж.
Грехът, че те обичам ще измия, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация