През ноември ще те забравя.
Това е новият ми срок,
който на душата си давам -
да свали пиедестала ти на Бог.
До ноември ще те изтрия
и всички спомени ненужни,
свързани с теб, ще убия.
Всичко твое ще ми е чуждо.
През ноември няма да копнея
да те срещна отново някой ден.
През ноември вече ще живея,
обичайки само мен.
През ноември ще се сбогувам
и ще тръгна сама напред,
точно, когато ти празнуваш -
това, че ставаш на двайсет и пет.
Ще имам ли сили обаче,
питам се и не си отговарям.
През нoeмври нищо няма да значиш.
Но сега сме още януари.
30.01.2002 г.
гр. Бургас
© Събина Брайчева Все права защищены