Искам до тебе уморено да притихна, в твойта неуморна споменост и хубост, меко, разтопяващо да се усмихна, със видения, желания до лудост!
Искам с тебе да припичам старо чувство, с твойта лунна изхабена външност и безсънно - отразена в мен изкусно, като вечен допир, светлина и смътност!
Искам и в съня ти да потъна като облак, в твоята артерия без страх пулсиращ, с огъня, разпалил спомена без болка, спомена без багри, с дъх неспиращ, като ехо, още, още...
"Искам и в съня ти да потъна като облак,
в твоята артерия без страх пулсиращ,
с огъня, разпалил спомена без болка,
спомена без багри, с дъх неспиращ,
като ехо, още, още..."
Красота!
Чудесен стих!!!
потопих се в неуморна споменност и хубост
потънах в облак от спомени и желания и
дъхът ми неспиращ ти казва-невероятна си,
мила Мариолче!Красота , чувства, образност...
...поезия...с много обич за теб, прекрасна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отново чудесен стих!