През прозореца на влака VI

11 окт. 2011 г., 15:17

Поэзия » Другая

388 0 3

И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле

Есенна тъга целуна

с бледи устни дефилето.

Зазвъня протяжна струна.

Ято жерави засвети

във простора чист, избистрен.

И се кротнаха скалите.

Жълти и червени листи

палнаха пожари скрити.

С вик реката като змия

свлече старата си кожа.

Вятърът наду фуния

с тъжен зов. И невъзможна

горест легна по земята.

Дефилето се замисли.

Все въздишайки по лятото,

скри се в есенните листи.