През вратата
на безбройни
звезди
те грабнах...
от животи
изгубени
и по линията
те последвах
във всички
съдби
пресичащи
всяка
критична
окръжност
стягаща
сърцата ни
препускащи
през
преливащи
измерения
от впиващи
се целувки
в изпиващите се
потоци
на живота
който още
ни изгаря...
© Милен Пеев Все права защищены
В един миг
плъзнала се
по течението
на чувствата
и паднала
скорострелно
в дланта
е примряла
в очакване
и разтопила се
от желание
душата ми
се е събудила........