Презареждане

20 сент. 2012 г., 10:07

Поэзия

561 0 2

От тази тежест във гърдите

щом въздуха не ми достига,

какво да чакам аз от дните,

покой когато не намирам.

И в кръг въртя се денонощно

не вярвам, че това се случва,

надолу да потъвам мощно

в тъма безстонна и беззвучна.

А казват, от ума си патим,

от него и ще се оправя,

пейзажа в който се удавям,

го сменям с друг - от Кирибати.

Лежерна музика от кея.

Сънувам ли? Това не зная.

Но как ми идва да запея,

защото чувствам, че съм в рая.

Изпълват ме красиви мисли.

Макар и с антидепресанти

намирам във живота смисъл

и знам, че само Бог ме пази.