При мен сега е тишина...
И призрак броди,
когато мен ме няма.
Зловещо поскърцва някъде врата.
А нощем - воят и скимтенето
на вълци дали ме плаши?
Зов това е. Зоват ме да вървя,
но накъде и аз не зная.
Търсеща отново твоята ръка,
пак празна моята остава.
В юмрук я стискам,
във очите ми сълзи.
Сърцето ми ранено как ли бие?
За тебе бие, за тебе то тъжи,
а душата ми безкрила тебе търси...
© МД Все права защищены