Тази вечер при морето ще ида.
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала,
и опитвам да вляза в разговор.
А вълните, уморени от тичане,
протягат се мързеливо…
С много нежност ще посрещнат те утрото,
засияват от радост, веднага,
щом с първите слънчеви искри,
припламват, и цял ден с вятъра се надбягват…
С порива на вятъра отново ще тръгнат, на разсъмване.
Блазе им, че могат поне да лудуват.
И после отново, притихнали,
при брега ще се връщат…
Завиждам им тайно,
за свободата, която имат,
но и тайно се радвам,
защото, щом на брега ме видят,
идват при мен и ме галят.
И ме канят на танц с морето.
Нека вятъра ми е кавалер тази вечер.
Нейде, в далечината примамват ме,
говорим си за любовта и вятъра.
Казват, че приличаш на него…
Ту нежен и палав, ту бурен, жесток си...
И… никога не прощаваш.
Времето сякаш е спряло…
И морето за теб ми разказа,
че видяло те скоро, самотен,
много болка в очите прочело…
Ще ме мъчат до съмнало думите им,
ще ме притиснат вълните в прегръдка жестока.
Всеки порив на вятъра
все по-навътре ще ме захвърля.
А соления вкус върху устните
ще изтрива последните слънчеви спомени…
Ще ме носят вълните, ще ме подхвърлят
по-надълбоко, без право на искане… за живота.
Есенно небе…
Дълбоко и влажно, над нас се е надвесило,
И плаче…
Сълзите му се сливат с нашите.
- И морето е тъжно понякога...
© Нели Все права защищены
Казват, че приличаш на него…
Ту нежен и палав, ту бурен, жесток си...
И… никога не прощаваш.
...
хубаво е човек да поговори с
морето!
поздрав*