Сега мълчиш. Отдавна всичко знам...
Усетих го - в ръцете ти студени,
в очите ти - прочетох го и там...
Уж си до мен, а тъй далеч от мене!
Виновен ли си? - Случи се така...
Причината? - Дори е без значение...
Когато си отива любовта,
след себе си оставя наранени!
Сега съм аз, а утре - някой друг...
Дали ще страдам? Знаеш ли, боли ме!
Но нека спрем със думите дотук...
А в спомените - място остави ми!
При тебе ще се върна във съня -
ще дръпна плахо твоята завивка,
ще те прегърна, миг ще постоя...
Дали ще се събудиш със усмивка?
© Мариела Челебиева Все права защищены