2 янв. 2009 г., 22:52

При тебе ще се върна във съня 

  Поэзия » Любовная
1482 0 13

Сега мълчиш. Отдавна всичко знам...

Усетих го - в ръцете ти студени,

в очите ти - прочетох го и там...

Уж си до мен, а тъй далеч от мене!

 

Виновен ли си? - Случи се така...

Причината? - Дори е без значение...

Когато си отива любовта,

след себе си оставя наранени!

 

Сега съм аз, а утре - някой друг...

Дали ще страдам? Знаеш ли, боли ме!

Но нека спрем със думите дотук...

А в спомените - място остави ми!

 

При тебе ще се върна във съня -

ще дръпна плахо твоята завивка,

ще те прегърна, миг ще постоя...

Дали ще се събудиш със усмивка?

 

 

 

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Още в началото много ясно е казано, че любовта си е опишла от него.
    Логично ли е на финала да се очаква той да посрещне в съня си разлюбената с усмивка? Това отклонява от темата - сякаш лирическата таи надежда любовта отново да се върне.
    Затова няма смисъл да се рискува с тази препратка към Вапцаров. Стихът е звавършен тематично и идейно и без последния куплет.
  • Пишеш истинска, земна поезия!
  • Прекрасен стих, Мариела!
  • Прекрасно е!!!Щастлива 2009 година,Мариела!!!
  • "Когато си отива любовта,
    след себе си оставя наранени!" - житейска истина това е. Страшно ми хареса стихът ти! Поздравявам те! Желая ти прекрасна Нова година!
  • да , асоциацията с Вапцаров е неминуема,но пък стихотворението е хубаво !
    харесват ми като цяло стиховете ти, Мариела
  • Хубаво стихотворение!
    Поздрав, Мариела!
  • [s latinitza]
    ПРОЩАЛНО
    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и далечен гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя -
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам -
    ще те целуна и ще си отида.


    Това всъщност е Вапцаровото Прощално. Ако съм допуснала някаква прилика с него, тя е била абсолютно неволна. Опитах се да редактирам последния куплет , но в никакъв случай не бих могла да се откажа от него. Оставам на вас да прецените. Поздрави и благодаря на всички, които са ме подкрепили!
  • ,,Диалогът" с Вапцаровото ,,Прощално", който правиш, за мен не е слабост, а постижение, защото е продължение на твоята интерпретация на темата за живеенето в спомена с любимия, а не е просто ,,преписване" на чужда интимна лирика. Българската поезия от началото на XXI век има нужда и от предците, и от правнуците им. Харесва ми, че в това стихотворение ти събираш и двете в едно цяло.
  • Ееей, хареса ми! И аз се сетих за Вапцаров, но стиха без последния куплет ми изглежда някак празен! Успешна и щастлива Нова година!
  • Хареса ми...
    Щастлива година!
  • няма как да не се направи асоциация с Вапцаров в последния куплет... а на всичкото отгоре и заглавието... според мен стихотворението е завършено и без последния куплет.
Предложения
: ??:??