Признай си греховете, чедо,
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче?
Закъснял си. Вече нямам грехове.
Платих дори за каквото не трябваше -
пред Бог се явявам с чисти сметки.
Всеки е грешен, попът проповядва.
Прав е. И аз веднъж направих грешка.
И цял живот за нея скъпо си плащах,
но сега дори за това си прощавам.
Какво си ми дал, Боже, или отнел,
отдавна вече не искам да зная.
Някога отдавна бях невинно дете.
И сгреших, че там не си останах.
© Ваня Накова Все права защищены