adky (Адриана)
8 11
21 дек. 2010 г., 21:32

Приказен свят 

  Поэзия » Другая
1008 0 2

 

                                               Приказен свят

 

Събуди се, шепти ми зората

и нежно ме гали.

Погледни – приказно сияе утрината

с лъчи безкрайни.

 

Нов кръговрат пълзи по своя път

от вчера тъй различен.

На зараждащия се живот долавя се звукът –

трептящ, звънлив, античен.

 

Една ръка към мене се протяга,

свила топла длан.

Докосвам я, тя леко се разтваря,

а в нея цял свят събран.

 

Спокойствие мълви една картина,

оживяваща пред мен.

Напомня тихо на коприна,

рисува окрилен ден.

 

Пеперуди заиграват в такт познат,

позната музика,

повтаряща се в топлия си кръговрат.

Аз търся друга прилика.

 

Събуди се, нашепва ми доверен глас,

от твоя сън красив.

Вместо този свят да наблюдаваш в захлас,

направи твоя по-малко сив.

© Адриана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Реалността е такава, каквато ние пожелаем да бъде. Затова съм завършила с "направи твоя по-малко сив". Всеки може да направи своите дни по-красиви, стига да иска.
  • Адриана,така е-сънищата ни са един прекрасен свят,който ни рисува живота такъв какъвто го бленуваме.И след това ни е мъчително да се върнем към реалността на сивия ден! Но поезията е тази ,която изпълва с красота тези сиви дни!
Предложения
: ??:??