В прастара приказка една,
която разказваше ми баба,
имало дворец накрай света -
живеела във него жаба.
Но не била тя простичко влечуго -
принцеса омагьосана била
и чакала предсказаното чудо -
принц да я превърне във жена.
Навред изпращали се глашатаи
да разгласяват за това -
който на проклятието сложи край,
в едно със замък получава и мома.
Изреждали се много кандидати.
Кой от кой по-храбър бил,
но жаба да целунат по устата,
така и никой не се престрашил.
Говорела им тя със глас човешки,
че музика обича и цветя,
че стихове реди и прави грешки,
тъй както всички хора по света.
Грижовна че била и отговорна,
че с нежност и любов ще ги дари,
но принцовете виждали единствено
две студени жабешки очи.
Всяка вечер молела се тихо,
загледана във нощното небе...
Така открили я онази утрин -
замръзнала, с замлъкнало сърце...
Е, тази приказка не е от тия,
завършващи с целувката накрая,
разваляща и страшната магия,
и сватба с щерката на краля.
Разбрахте ли поуката накрая -
в живота няма нищо наготово!
Борим се, за да открием рая,
провалим ли се - започваме отново!
Не чакайте ни принцове, ни жаби,
живейте за мига, за любовта!
В живота ни магията е тази,
която сътворяваме с ума!
29.02.2012г.
© Петя Стрелчева Все права защищены