Приказка
Посрещнах те с усмивка бяла,
изтрила скришом малката сълза,
отронена едвам, тя цялата блестяла
със своя несравнима красота.
Така денят в очакване отмина,
с ръка, отворена за теб,
и тази нощ покой не ще постигна,
постелята студена е, щом няма те до мен.
Трудно е така да те обичам
и с всяка фибра тялото ми да трепти,
с тъмата нощна по малко да умирам, ...