Живея в приказки без щастливия им край,
без сбъднатите мечти и без сняг през Май!!!
Живея там,където те е страх да дойдеш,
където мъглата се процежда бавно,
и не съм като останалите...
Не си последната частица от мен,
че да те гледам жадно…
Не ме интересува дали някой ме разбира, или не,
а и какво ще си каже: "Защо не си признае поне,
поредната „различна” с разбито сърце..."
Не искам да си спомням теб и твойте лъжи,
тази, която ти вярваше, остана в миналите дни!
© Привидение Иванова Все права защищены