В летните нощи, когато отново,
броейки звездите мисля със теб.
Когато отнесена от нечия воля,
облизвам последните капки от мед.

Когато слушам как с някой говоря
и гледам танцуващи вълци във мрака,
не бързам вратата натам да отворя
защото зад нея някой ме чака.

Когато дишам с надежда от нечии устни
и усещам как някой жадно ме хапе.
Когато докосвам с пръсти безчувствени
и превръщам всичко във злато.

Когато отпивайки от чудно вино
замаяна от приказка за Звяра.
Когато имам среща с Буратино
и трябва някой там да ме закара.

Тогава забравям, че медът ми се свърши
и че тази нощ няма звезди.
Забравям, че няма кой да довърши
пътеката с моите боси следи.

Тогава със вълците бурно танцувам,
загубвам ключа от вратата натам.
Забравям дори с кого се целувам
и запалвам цигара пред тебе без срам.

Тогава от себе си пак се страхувам.
Някой за мен отново е плакал.
Звярът започва с мен да флиртува
и разбирам, че зад вратата той ме е чакал.