7 авг. 2007 г., 22:48

Приказка 

  Поэзия
467 0 4

Беше отдавана, беше студено -
            то, от времето.
Бяхме далече, бяхме смутени -
            пусто и бремето!
Устата мълчаха, очите мълвяха - 
                  искам те!
Сетивата крадяха, сърцата шептяха -
                обичам те!
Ръцете палувахa, душите пируваха - 
             нощ гальовна!
Хормони хвърчаха, феромони цвърчаха -
              нощ любовна!
A на утрото, на разсъмване - 
              вече на светлото,
устата се отвориха, проговориха -
             ах, извинете ме...

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??