10 мар. 2009 г., 09:38  

Завръщане 

  Поэзия » Любовная
831 0 23

Нечакан, неповикан, пак се връщаш –

в торбичка скътал минали мечти.

Ръка подавам, но не те прегръщам.

През прага ми прекрачваш плахо ти.

 

Неловко е. И думите смутено

от мен до теб се лутат и мълчат.

Във стаята е тъмно и студено.

Навън снегът затрупва твоя път,

 

превързва с бяло всичките ни рани,

покрива с преспи нашата вина...

И вече знам, че искаш да останеш –

една искра прелита между нас.

 

Дали ще може огън да разпали

от малко въглече под пепелта?

Нощта си тръгва  – вече е разбрала,

че пак е приютена любовта.

 

 

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??