В сребристобяла пелена
превърна се сънят.
И като приказна стена
ме огради зеленина.
Уханна цветна планина
отдалечи ме от света,
от грубата му суета.
Паяжина от мечти плета
в сребристобяла светлина.
Отдалечава се сънят
и в тази чудна ранина
с надежда нова се усмихва
и ме прегръща пак денят.
© Люска Петрова Все права защищены