ПРИКАЗКА
Изчезна връзката между нас,
в пропастта на нищото.
А бяхме свързани с въже -
нишки от доверие.
Безбройни остриета на годините -
режат въжетата от нерви.
Заблуда е, че домът е крепост.
Остарели децата ни,
хляба на надеждата раздават.
Уплашени ветрове от кавги -
плачат в комините.
Страшна е приказката,
но някой ден и тя свършва.
© Мимо Николов Все права защищены