ПРИКАЗКА

Ти беше малка Пепеляшка,

принцът в мене припозна,

изпратих златната каляска,

подслон намери у дома.

Любовта ни разгоря се,

сякаш стихове редиш

как нощта не стига цяла

любовен плам да изгасиш.

Помниш топлите ми пръсти,

как трептеше твойто тяло,

как се плашеше сърцето

мъжки ласки непознало...

Сетне сладката умора -

ти глава си преклонила,

тихо лягаш си без дреха

до горящата камина.

Пламъци по теб играят,

аз не жаля младо тяло,

втренчен в женските извивки

с поглед го изпивам цяло.

Искам нежно да те галя,

може тебе да събудя,

ако зениците видя,

знам, отново ще те любя.

Страсни ненаситни нощи,

нашата любовна стая,

може друго да не помня,

стига ми, това че зная.

Как животът се изнизва,

равносметка ако правя,

ще го кажа със усмивка -

най-щастлив съм бил тогава.