Във спомени мрачни от сън чудноват,
през тъмни пътеки в загадъчен свят.
Вървях във гора сред призрачен мрак
навсякъде бе влажно с пронизваща хлад.
Но в небето проблесна, и лъч светлина
разкъса тя облак и светна звезда,
и някои прошепна със призрачен глас
„ Здравей и сполай ти …не ме ли позна!?!
... Хе-хе , прощавай забравих, аз съм твоята душа!”
Света сякаш просветна, изгря светлина,
в очите тя блесна , изчезна страха.
И в странно сияние от аура и прах ...