Усещам слънцето по кожата ми как блуждае,
в очите ми е отразена красота...
С косите ми вятърът нежно си играе,
небето ме гали с пареща ръка.
Птичата песен пробужда усмивка,
шумът на потока - загубен живец...
Дъга след дъжда - цветна преливка
оцветява деня и на моя певец.
Неотлъчно ме следва в този чуден свят
и пее ми за всичко, що е виждал той.
Събудят ли се красотите, никога не ще заспят,
а багрите се сипят като порой. ...