В онази септемврийска вечер
седях сама и плачеща в студа,
трепереща, загърната в одеяло,
срещнах твоята добра душа.
Дори не исках да те заговарям,
но ти започна да настояваш.
"Мила" ме нарече ти тогава -
уплашена, през сълзи аз ти отговарях.
Компютъра шумеше, аз гледах в захлас,
доверие получавах и възкликнах на глас:
как може от хора непознати
разбиране да срещна в този час?! ...