На Артур приличаш ми сега,
искаш меча от сърцето ми да изтръгнеш,
искаш да ме съхраниш от дъжда
и в душата ми тайно да надзърнеш.
Знаеш ли, че този меч е твоят,
прорязващ цялата ми същина.
Сега във мене дух и страх се борят,
безполезно е, аз съм рутина.
На Артур приличаш ми така,
за чест и власт се бориш.
Впрягаш всички сили за целта
със сърцето ми насаме да поговориш. ...