Чудната приказка има коминче и пуши.
Тя ще се сбъдне, за нея се труди с любов
старецът с роба червена и дълги ботуши.
Господ с десницата своя е дал благослов.
Злото заточил завинаги в ледния замък,
нека нагоре по стълби светът да върви,
а обичта да пробуди душа и у камък,
който препъва сърцата и в мисли кърви.
Майки да спрат да изпращат на смърт синовете,
Коледна приказка с вас да напишем сега.
Старец добричък с помощници малки джуджета
нека прогони царицата Черна тъга.
Къкри надежда в сърцето на ново начало,
вече усещам вкуса на щастливите дни.
Калното лесно изчезва под снежното бяло.
То заличимо е. Нови добри бъднини
да завещаем без страх и сълзи на децата!
Да оживее мечтата на всеки от нас –
ангелски чиста, надвила скръбта ни в душата,
коледна приказка в светъл рождественски час.
© Мария Панайотова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: