deste (Росица Христова)
13 5
16 дек. 2008 г., 00:39  

Приказка за неразбраното добро... 

  Поэзия
1704 0 3

 

Живял е някога на изток

мъдрец със приказни умения.

До болката човешка бил той близко.

На страдащите давал изцеление.

 

На скитника той дом дарявал,

а на слепеца връщал светлината.

Плачещите за сълзите си забравяли.

И правел го, не искайки отплата.

 

Народът неговото име славел...

На болките му той обрекъл дните си.

И казвал: По Божията воля правя го.

На Бог угодни добрините са...

 

И той години вършел чудесата си.

Докато в черен ден бедата го открила.

Изгубил той най-скъпото - децата си.

А от небето огън дома му изгорил.

 

Тогава можещият в мъка безпределна

ръце молитвено протегнал към небето,

запитал: Боже, защо това отнел си ми ?

Доброто сторено не стигна до сърцето ти.

 

А Бог отвърна му: Сега ме чуй, човече,

добро и зло кое е, ти не можеш да решиш.

Това, което Аз начертал бях вече...

ти искаше да промениш!

© Росица Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??