Чули ли сте за дружина
- чуден дракон с балерина?
Кой? Какво? Ама къде?
Всеки тук ще разбере.
х х х
Туй момиченце засмяно
на принцеса със премяна
Магдалена се нарича,
весело във парка тича...
х х х
Що за странна е скала
с пъстри люспи и крила
и върхът й се люлей,
диша тежко и е...змей!
ххх
Със трепереща душица
Маги вдига си ръчица
и докосва планината,
милва нежно тя перата.
ххх
Драконът се ококори
и учуден проговори:
Ти излъчваш добрината,
излекува ми крилата.
Твой другар аз ставам верен.
Няма да съм начумерен.
Пожелай си нещо ти
и със мене полети!
ххх
Имам всякакви играчки,
даже балерински пачки,
но пантофи със позлата
нямам още за краката.
ххх
За да станеш балерина,
трябва не една година.
Много труд и тренировки
нужни са за подготовка.
Но високо в планината,
в дъното на пещерата,
там вълшебна самовила
златни е пантофки скрила.
ххх
- Драконко, да полетиме!
- На гърба си ти вземи ме!
Волно порим небесата
над горите и полята.
Колко мънички са всички!
По-високо сме от птички!
ххх
Сред скалите в планината,
зейнала е пещерата.
Стъпват в тъмнината смело
за пантофеното дело.
ххх
- Ай, карамба! Кой е този
стъпил в моите чертози?
- свети в мрака самовила,
в сребърна вълшебна сила.
- За пантофки със позлата
долетели сме с крилата.
- Ни здравей, ни добър ден!
Нямаш дарове от мен!
- Имаш много странен дух!
- рече драконът- Апчух!
Тази фея не е страшна,
тука е ужасно прашно!
- Аз не искам ви поклони,
ако имате бонбони.
Със байбонки във устата
по-щастлива е земята...
Магдалена бърже става
и бонбонките раздава.
- М-м-м- пантофки ти дарявам
и успех ти пожелавам.
ххх
Полетели вкупом всички
към сладкарница „Пчеличка”
след бонбонена наслада
за шумяща лимонада.
ххх
Брей, че весела дружина
- дракон, фея, балерина!
Щом като се налудуват,
те край езеро танцуват.
Пред учудените патки
правят балерински хватки.
ххх
Самовилата почива
под разцъфналата слива.
Песен пее тя омайна
и прошепва древна тайна:
Маги мила, под небето
златото е във сърцето...
© Костадин Боянов Все права защищены