Зная приказка една:
Млад мъж поискал да открие
идеалната жена,
и с нея той "гнездо да свие".
Светът лишен бил от предел,
не спирал - търсил я навред.
В обреченост на тази цел
променял своя светоглед.
С погледа си охладнял,
отхвърлял любовта с насмешка.
Младостта той изживял
като в безкрайна въртележка.
Но след самотните години
открил жената на мечтите,
щом взрял се във очите сини,
докоснал златото в косите.
Тя - тъй прекрасна, с къдри вити,
с неземна прелест препокрита.
със красота на Нефертити,
с божественост на Афродита.
Мъжът прошепнал във захлас:
"О, ангел, в образ въплътен,
отдавна търсил съм те аз,
живота си прекарай с мен!"
А тя избухнала във смях:
"Как? Аз и ти? О, невъзможно!
В заблуда си живял, разбрах!
Животът е устроен сложно -
за тебе аз съм идела,
но ти едва ли, според мен!
За същото съм си мечтала:
Да! Търся мъж, но съвършен!"
© Юлия Все права защищены