Боли ли те, приятелко,
от толкова неискреност
и от мечти разбити
в разлюляно лято?
Боли ли те
от обичта разплискана,
като уиски след пиянство?
Би искала
да ти разкажа приказка?
Една история?
Но не измислена?
В която аз
(ти знаеш как
приличаме си с теб, за Бога)
най-после срещам своя принц
и съм щастлива
много?
Ела ме прегърни, приятелко!
Ще се помъча
да измисля приказката!
Да не плачеш!
Като дете несподелено
ще се роди
след малко здрача!
© Павлина Гатева Все права защищены