В началото била Бездна, пустош, никому полезна.
От прах и скала създала се Земя, тя мигом родила огромна Вода.
Грозно било, някак, и празно, с две думи да кажем - място най-омразно.
В тази мъртва тишина отекнали веднъж магически слова,
имали те страшна сила, накарала вода да се отлива,
показала се сушина, в небето яснала се синева.
Слънцето се появило, над Земята в блясък се обвило.
Щом го зърнала Земята, усетила копнеж в душата,
любовта клокочела в сърце й диво; море надига се бурливо,
блъска, лей вълна подир вълна, на късове разбива яката скала.
Тъй Земя не издържала, Слънце във прегръдка да поеме пожелала.
Скочила нагоре в небесата и... насред скока застинала, горката, ...