ПРИКАЗКА ЗА НАШАТА БРЕЗА

Имало едно време...
Голямо детско племе
и с тяхната си госпожа
на двора имали бреза.

Таз голямата брезичка
им била като сестричка.
Всеки ден ги наблюдавала,
свойта сянка тя им давала.

Докато физическо играха,
с листенцата си тя им маха.
Хубави моменти с таз брезичка преживяха,
но промени в нея те видяха:

Щом дойде есента
пожълтяха нейните листа.
Но и пролетта пристигна
и духа на всички вдигна:

– Бързичко, листа,
бързичко се разлистете!
Че пролетта, пролетта
много закъсня.

Хайде слънцето да грее,
пойно птиче да запее!
Бързо мечката да се събуди!
А четвърти "бе" много се учуди.

Ралица Костова