Приказка за не-щастието
Нещастието никога не идвало само!
Така говорят. Може би предимно
тези, дето все го търсят и намират.
Понякога почукват на дърво,
понякога и в мен вторачено се взират...
А аз, прегърната от неувяхващата страст,
че всяка лошотия на човек се дава за поука.
Изгубила в пръстта телата, не и същността,
копнея само за една усмивка. Днес и тука!
И пита ме понякога денят: Защо душата ми
е точно толкова голяма. Отдавна спорихме
"дали и как", но не заседнахме сред тази драма.
Избирах си копнежа да вървя сред хилядите
втренчени в живота хора.
Понякога съм лъч,
понякога съм дим, но никога не съм била... отрова.
Нещастието никога не идвало само!
Тогава... кой го води?
А щастието? Боже, то какво било!
Превърнат ден в стремеж.
Покълнало в душата пламъче от свещ,
"Обичам те!" и споделен копнеж,
и Вечното... Дано!!! Да бъдем Хора!
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много мислиш, и все умно!!!
Остави си време и за щастие! От все сърце желая! -
Щастие, нещастие, път, писмо... надежда!
"Вечното... Дано!!! Да бъдем Хора!"
Поздравления! -
Красиви са миговете, прекарани със стиховете ти - мъдри и истински именно защото "душата ТИ е точно толкова голяма"!
-
Знаеш ли, аз също се питам докога ще ни мързи да бъдем хора Поздравиии
-
Щастието от нещастието го дели,
прагът на думичката "вали"...
(от едната страна вали "плюс", а от другата вали "минус"
...
Поздрави за хубавия стих! Много ми хареса посланието на стиха! НЕКА БЪДЕМ ХОРА! -
Хареса ми!Много хубави размисли!
Поздрави и от мен! -
Комплименти за апела и съвсем чисточовешките чувства! Нека винаги те подминава НЕ-ЩАСТИЕТО! Късмет и много усмивки!
-
въпроси...въпроси....
на които никой не може да отговори....
"истината рядко е проста и никога чиста"!!!
поздравления за размислите, Светле...! -
"Понякога съм лъч,
понякога съм дим, но никога не съм била... отрова."
Поздравявам те, Светлана!
-
Много харесах!
Поздравления! -
замисли ме...хареса ми философията на този стих...
и ме натъжи...щастието е къс миг...а нещастието никога не идва само...
прегръщам те с обич, мила Светлана. -
Светла, харесвам все повече това, което пишеш. Поздрави!
-
Mерси за хубавите думи и красивият стих.
-
А щастието? Боже, то какво било!
Превърнат ден в стремеж.
Покълнало в душата пламъче от свещ,
"Обичам те!" и споделен копнеж,
и Вечното... Дано!!! Да бъдем Хора!
Финалът ми се наби в съзнанието. Хареса ми много. Поздрав!
-
Аплодирам стиха!
-
Поздрави за добрия стих, Светлана!
-
Много харесах...
-
Нещастието никога не идвало само!
Тогава... кой го води?
Много интересен въпрос!!!
-
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=61178
( "куцото" ме кефи най-много)
(бяхме на село за 5 дни, но се разболях и не можах да стигна до Котел) -
Поисках чрез ритъма на окуцялата мисъл да наложа промяната- катарзис. Явно се е получило, но и препоръките ти не бива да се пренебрегват. Пролет е! Време е за нови гледни точки, водещи до резултатен смисъл. Бъди Бате Ники!
-
Светлана, много силни послания, но не зная защо по някое време си се отказала да следваш ритъма. Само по този пункт мога да ти правя препоръки.
-
Покълнало в душата пламъче от свещ,
"Обичам те!" и споделен копнеж,
и Вечното... Дано!!! Да бъдем Хора!
Да бъдем!!!
Браво, Светле! -
Аплодисменти и от мен!
-
Много мъдрост и философия - в този стих!
Поздрав, Светла! -
Да бъдем хора!!!Нека!!!
Поздравления за стиха!!! -
Щастието и нещастието са преплетени - по тая сплитка цял живот вървим... веднъж сме лъч, а друг път дим...
-
Една сълза на радост, откъсната след този стих...! И това е част от Щастието! Сърдечно!
-
Браво, браво, Светле!
Нямаш си на идея колко ми хареса! -
Аплодисменти!!! Добри въпроси си задаваш, радвам се всеки път когато се отбия тук...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
