Повяхват онемели простори,
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив,
краката му пътеките видяха.
Една вечер със треперещи пръсти
смъкна сам от небето Луната.
Сърцето му беше тиктакащ часовник,
стрелките му – на компаса стрелките.
Нямаше обувки, затова стъпи бос
на нестинарския път на звездите. ...